пооголело

Речник на българския език

1. пооголело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголело е производна форма на пооголя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооголело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пооголело е производна форма на пооголя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).