пооголел

Речник на българския език

1. пооголел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголел е производна форма на пооголя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооголел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооголел е производна форма на пооголя (мин. деят. несв. прич. м. р.).