пооголеело

Речник на българския език

1. пооголеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголеело е производна форма на пооголея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооголеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пооголеело е производна форма на пооголея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).