пооголеел

Речник на българския език

1. пооголеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголеел е производна форма на пооголея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооголеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооголеел е производна форма на пооголея (мин. деят. несв. прич. м. р.).