пооглупяло е

Речник на българския език

1. пооглупяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооглупяло е е производна форма на пооглупея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооглупяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооглупяло е е производна форма на пооглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).