пооглупявал

Речник на българския език

1. пооглупявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооглупявал е производна форма на пооглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооглупявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооглупявал е производна форма на пооглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пооглупявал — мин. деят. св. прич. м. р.

пооглупявал е производна форма на пооглупявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пооглупявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооглупявал е производна форма на пооглупявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).