пооглупели

Речник на българския език

1. пооглупели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пооглупели е производна форма на пооглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пооглупели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пооглупели е производна форма на пооглупея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).