пооглупеело

Речник на българския език

1. пооглупеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооглупеело е производна форма на пооглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооглупеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пооглупеело е производна форма на пооглупея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).