пооглупеел

Речник на българския език

1. пооглупеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооглупеел е производна форма на пооглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооглупеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооглупеел е производна форма на пооглупея (мин. деят. несв. прич. м. р.).