поовехтяло е

Речник на българския език

1. поовехтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поовехтяло е е производна форма на поовехтея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поовехтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поовехтяло е е производна форма на поовехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).