поовехтяло

Речник на българския език

1. поовехтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поовехтяло е производна форма на поовехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поовехтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поовехтяло е производна форма на поовехтея (мин. деят. св. прич. ср. р.).