поовехтял

Речник на българския език

1. поовехтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поовехтял е производна форма на поовехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поовехтял — мин. деят. св. прич. м. р.

поовехтял е производна форма на поовехтея (мин. деят. св. прич. м. р.).