поовехтели

Речник на българския език

1. поовехтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поовехтели е производна форма на поовехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поовехтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поовехтели е производна форма на поовехтея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).