поовехтеел

Речник на българския език

1. поовехтеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поовехтеел е производна форма на поовехтея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поовехтеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поовехтеел е производна форма на поовехтея (мин. деят. несв. прич. м. р.).