пообърнел

Речник на българския език

1. пообърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообърнел е производна форма на пообърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пообърнел е производна форма на пообърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).