пообтегнало е

Речник на българския език

1. пообтегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообтегнало е е производна форма на пообтегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообтегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообтегнало е е производна форма на пообтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).