пообсъдил е

Речник на българския език

1. пообсъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообсъдил е е производна форма на пообсъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообсъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообсъдил е е производна форма на пообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).