пообсъдил

Речник на българския език

1. пообсъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообсъдил е производна форма на пообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообсъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

пообсъдил е производна форма на пообсъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).