пообръщал си

Речник на българския език

1. пообръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пообръщал си е производна форма на пообръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пообръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пообръщал си е производна форма на пообръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пообръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пообръщал си е производна форма на пообръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).