пообръщал е

Речник на българския език

1. пообръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръщал е е производна форма на пообръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръщал е е производна форма на пообръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пообръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръщал е е производна форма на пообръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).