пообръщало

Речник на българския език

1. пообръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообръщало е производна форма на пообръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообръщало е производна форма на пообръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пообръщало е производна форма на пообръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пообръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пообръщало е производна форма на пообръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).