пообръгвал е

Речник на българския език

1. пообръгвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръгвал е е производна форма на пообръгвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообръгвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръгвал е е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пообръгвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръгвал е е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).