пообръгвало си

Речник на българския език

1. пообръгвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообръгвало си е производна форма на пообръгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообръгвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообръгвало си е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообръгвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообръгвало си е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).