поободрял

Речник на българския език

1. поободрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поободрял е производна форма на поободря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поободрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поободрял е производна форма на поободря (мин. деят. несв. прич. м. р.).