пообмислял си

Речник на българския език

1. пообмислял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пообмислял си е производна форма на пообмислям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пообмислял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пообмислял си е производна форма на пообмислям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пообмислял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пообмислял си е производна форма на пообмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).