пообмисляло съм

Речник на българския език

1. пообмисляло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пообмисляло съм е производна форма на пообмислям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообмисляло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пообмисляло съм е производна форма на пообмислям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообмисляло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пообмисляло съм е производна форма на пообмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).