пообличало съм

Речник на българския език

1. пообличало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пообличало съм е производна форма на пообличам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообличало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пообличало съм е производна форма на пообличам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообличало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пообличало съм е производна форма на пообличам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).