пообличало си

Речник на българския език

1. пообличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообличало си е производна форма на пообличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообличало си е производна форма на пообличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообличало си е производна форма на пообличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).