пообличала

Речник на българския език

1. пообличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пообличала е производна форма на пообличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пообличала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пообличала е производна форма на пообличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пообличала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пообличала е производна форма на пообличам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пообличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пообличала е производна форма на пообличам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).