пооблича

Речник на българския език

1. пооблича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пооблича е производна форма на пообличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пооблича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пооблича е производна форма на пообличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пооблича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пооблича е производна форма на пообличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).