пооблажвал

Речник на българския език

1. пооблажвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооблажвал е производна форма на пооблажвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооблажвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооблажвал е производна форма на пооблажвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пооблажвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пооблажвал е производна форма на пооблажвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пооблажвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооблажвал е производна форма на пооблажвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).