пообирахте

Речник на българския език

1. пообирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пообирахте е производна форма на пообирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пообирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пообирахте е производна форма на пообирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).