пообирах

Речник на българския език

1. пообирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пообирах е производна форма на пообирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пообирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пообирах е производна форма на пообирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).