пообидило е

Речник на българския език

1. пообидило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообидило е е производна форма на пообидя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообидило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообидило е е производна форма на пообидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).