пообидили

Речник на българския език

1. пообидили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пообидили е производна форма на пообидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пообидили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пообидили е производна форма на пообидя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).