пообидил

Речник на българския език

1. пообидил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообидил е производна форма на пообидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообидил — мин. деят. св. прич. м. р.

пообидил е производна форма на пообидя (мин. деят. св. прич. м. р.).