пообидело

Речник на българския език

1. пообидело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообидело е производна форма на пообидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообидело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пообидело е производна форма на пообидя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).