пообидел

Речник на българския език

1. пообидел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообидел е производна форма на пообидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообидел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пообидел е производна форма на пообидя (мин. деят. несв. прич. м. р.).