пообиграло е

Речник на българския език

1. пообиграло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообиграло е е производна форма на пообиграя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообиграло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообиграло е е производна форма на пообиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).