пооберяла

Речник на българския език

1. пооберяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пооберяла е производна форма на пообера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пооберяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пооберяла е производна форма на пообера (мин. деят. несв. прич. ж. р.).