пооберял

Речник на българския език

1. пооберял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооберял е производна форма на пообера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооберял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооберял е производна форма на пообера (мин. деят. несв. прич. м. р.).