понравел

Речник на българския език

1. понравел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понравел е производна форма на понравя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понравел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понравел е производна форма на понравя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).