поносвало

Речник на българския език

1. поносвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поносвало е производна форма на поносвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поносвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поносвало е производна форма на поносвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поносвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поносвало е производна форма на поносвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поносвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поносвало е производна форма на поносвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).