поникнело

Речник на българския език

1. поникнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поникнело е производна форма на поникна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поникнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поникнело е производна форма на поникна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).