поникнели

Речник на българския език

1. поникнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поникнели е производна форма на поникна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поникнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поникнели е производна форма на поникна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).