поникнало

Речник на българския език

1. поникнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поникнало е производна форма на поникна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поникнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поникнало е производна форма на поникна (мин. деят. св. прич. ср. р.).