поникнал

Речник на българския език

1. поникнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поникнал е производна форма на поникна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поникнал — мин. деят. св. прич. м. р.

поникнал е производна форма на поникна (мин. деят. св. прич. м. р.).