пониквали

Речник на българския език

1. пониквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пониквали е производна форма на пониквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пониквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пониквали е производна форма на пониквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пониквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пониквали е производна форма на пониквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пониквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пониквали е производна форма на пониквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).