пониза

Речник на българския език

1. пониза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пониза е производна форма на понижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пониза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пониза е производна форма на понижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).