понечело

Речник на българския език

1. понечело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понечело е производна форма на понеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понечело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понечело е производна форма на понеча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).